Най-ранните снимки, които успяхме да намерим, бяха от началото на миналия век, когато е построена и първата обществена детска площадка в Англия. Тази снимка е направена малко след поставянето на пързалката в Wicksteed Park, Kettering, Northamptonshire през 1922 година. Пързалката се състояла от три дълги дъски, отделни за момчета и момичета, които дори имали етикети, за да се избегне объркване. Най-високата пързалка за момчета била 13 фута, което е почти 4 метра! За сравнение, според стандартите днес, максималната височина на падане не може да надвишава 3 метра, като над 1 метър съоръженията не трябва да бъдат поставени върху трeва или почва, а върху ударопоглъщаща настилка.
Първата детска пързалка за обществено ползване в Англия, изградена през 1922 година.
Предпазна преграда имало само в началото на най-високата пързалка, където момчетата можели да се хванат, ако загубят равновесие. След това те трябвало да разчитат единствено на чувството си за баланс, в противен случай падали директно върху твърдата земя.
Застрахователните компании биха изпаднали в ужас, ако днес подобна пързалка бъде поставена на обществено място. Но в онези времена хората сами носели отговорността за себе си. И ако момче паднело и разкъсало панталоните си, най-вероятно баща му щял да издърпа ухото му, а не да получи обезщетение. Не случайно в каталога на компанията производител на пързалките било изписано, че отговорността от износване и скъсване на дрехите на децата не се поема от производителя.
Първоначално се считало, че децата ще се колебаят и страхуват да се покатерят и спуснат от такава височина, но в последствие се оказало, че те го правят без страх и колебание. Най-интересното е, че няма данни за инциденти, въпреки че хиляди деца са използвали пързалките.
Без предпазни прегради, без специално създадени за детски площадки синтетични повърхности, няма информация нито една от следващите сцени, които ще видите, да е завършила със злополука. Времената били коренно различни, а навехнатият крайник или счупеният зъб били просто част от детството и растежа.
На следващите снимки ще видите люлки и въртележки, които сравнени със съвременните представи, ни се виждат меко казано зловещи. На люлката „гондола“ се люлеят повече от 15 деца. А на люлката тип „везна“ са се качили едновременно тринадесет деца плюс куче. 🙂
А за люлката от следващата снимка вероятно ще се съгласите, че изглежда като съоръжение, с което биха могли да боравят само опитни спортисти или циркови артисти.
Източник: http://www.dailymail.co.uk
В днешно време дизайнът на всички забавления за децата на открито е подчинен на строги изисквания, чрез което се отнема голяма по-голямата част от предизвикателството, което дава играта навън. Почти невъзможно е, качено на детско съоръжение, детето да падне от него, а дори и да това да се случи – под него ще има умекотяваща удара повърхност. Въпреки това ирония на съдбата е, че днес децата ни се нараняват много повече и то на максимално обезопасени съоръжения, които обаче са се превърнали в „капани“, криещи ред опасности благодарение на вандализма.