Ето някои от най-често задаваните въпроси, на които ще дадем отговори:
Защо на гредата има само една люлка ?!
Въпросът звучи съвсем логично – това празно място на гредата, което съвсем спокойно може да се оползотвори с още една люлка, е „трън в очите“ на почти всеки клиент. Но това, разбира се, си има и своето логично обяснение. И то се крие в стандарта за безопасност БДС EN 1176, който урежда изискванията, на които трябва да отговарят съоръженията за обществено ползване. В този случай, според стандарта, люлка от тип „махало“ може да се комбинира с други съоръжения, само ако бъде спазено необходимото отстояние на люлката от останалите съоръжения, като това разстояние се изчислява по формула и зависи от дължината на веригата на люлката, както и необходимите пространства за съседните съоръжения. Например за съоръжението, показано на снимката, това разстояние трябва да е по-голямо от 1,50м. Целта, естествено, е да се попречи на децата да пресичат пътя на люлеещата се люлка.
Искаме си люлките с твърди връзки!
„Старите метални люлки, без вериги, бяха много по-здрави. Освен това сегашните се усукват и не се люлеят в права посока.“ Доста често се сблъскваме с подобно недоволство. Отговорът тук се крие в Наредба №1 за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра. Според наредбата седалките на люлките трябва да са покрити с ударопоглъщащ материал и да се захващат с вериги от поне шест звена към носещата греда, т.е. дори и връзките да са твърди, те не могат да бъдат изцяло твърди, а трябва да са прекъснати от няколко последователни сегмента на верига.
Седалките трябва да отговарят и на изисквания, свързани с максималното ускорение и повърхностния натиск при удар, които не трябва да надвишават определени стойности, осигуряващи безопасността на децата при удар. Те зависят от масата на седалките и следователно ние се стремим да ги направим максимално леки.
И действително, представете си удара при сблъсък със седалка от първия тип в сравнение с удара при сблъсък със седалката, която не отговаря на изискванията от Наредбата.
Защо в началото на някои пързалки поставят тези странни „уши“?
Дали в началото на пързалката трябва да има „уши“ или не, зависи от максималната височина на свободно падане от нея. Ако тази височина надвишава един метър, в началната секция на пързалката трябва да има странични прегради с височина най-малко 50 см (съгласно чл. Приложение № 5 към чл. 45 от Наредба № 1 за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра). Целта на тези прегради е да предотвратят падане от най-високата точка на пързалката преди спускането, тъй като в началото на пързалката се струпват много деца и вероятността за падане се увеличава.
Защо тази беседка е толкова неудобна?
В този случай имаме предвид беседки, подобни на тази:
Беседките от този тип се наричат „тинейджърски беседки“, защото се правят осовно за тинейджърите, които се събират на групички в парковете и детските площадки. Дизайнът на тези беседки се създава така, че да не насърчава продължително стоене в беседката и съответно на детската площадка.
Можем да споделим още подобни примери от практиката ни, свързани с дизайна на съоръженията за игра, затова ще продължим да пишем по тази тема и в бъдеще.
А вие срещали ли сте съоръжения по детските площадки, в чиито дизайн нещо ви озадачава? Споделете с нас, за да го обсъдим заедно! 🙂