Имаше някога такъв филм. За съжаление това все по-рядко се случва. Електронни игри, интернет, фейсбук – тези съвременни „хищници“ все повече изяждат свободното време на малчуганите и ги откъсват от естествената среда. После е ясно – все повече „Харипотъровци“, които като пораснат се редят във фитнеса да топят „преждевременни закръгления“. На този фон детските площадки са крехка алтернатива, която обаче все още не може да „влезе в час“. Не само за това, че са амортизирани или въобще ги няма или затова, че са опасни, а най-вече, че не могат да привлекат децата с нови игри и забавления.
Погледнете една детска площадка: детето се качва към кулата с пързалката по широко и удобно стълбище с перила (почти като в жилищния блок). Кулата или къщичката, в която се е качило, е оградена отвсякъде с масивен парапет и единственият изход е традиционната пързалка. Къде е тук играта? Канализирано, подредено, като на конвейр. Детето се качва няколко пъти, спуска се по пързалката и край – омръзва му, защото е еднообразно и без всякакво предизивикателство. А на практика стандартите за безопасност допускат и дори насочват към доста по-свободни игри – катерене и балансиране по гъвкави стълби и мостове, алпийски стени, мебранни подове, предизвикателни катерушки и отвори за промушване и т.н. И колкото е по-трудно за качване, преминаване или слизане, толкова е по-предизвикателно. Налага се децата да използват и развиват повече двигателни умения, да се състезават с другите деца, да се предпазват от падане. Ще падат, разбира се, нали затова са ударопоглъщащите настилки! Но всяко падане е път към успеха. В крайна сметка площадките нямат за цел да учат децата на интелектуални умения.Покрай игрите и забавленията децата спортуват и то в доста по-непринудена форма. Усвояват полезни за физиката и бъдещето им качества и умения. Тук не говорим за другите полезни функции на детските площадки. Общуването с връстниците не може да се замени нито с онлайн комуникациите, нито от социалните мрежи. Но това е друга тема …